Пиша с молив върху пясъка,
в очите ми е някак празнично.
Стъпките ще заличи ли вятъра?
Да се усмихвам е ли непорядъчно?
Спри се, вятърко, за да избършеш -
по бузите сълзи се стичат,
повей ми с въздуха набърже -
във дробовете ми термити тичат.
Излей дъжда си върху пясъка,
в сърцето ми прехвърчат небосклони.
Чист ли е във тебе блясъка?
Капка слънцето защо отрони?
Спри се, вятърко, за да ми кажеш
има ли глаголи във Вселената.
Проклетнико, кого ще лъжеш? -
Всичко е статично на арената!
20.12.09г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар