петък, 2 юли 2010 г.
За мъничко любов ...
За мъничко любов пресякла бих света,
очите си бих дала за напръстник със топлина.
Защо са ми ръце, щом никога така
няма да прегръщам, да лаская, да трептя?
За мъничко любов косите си аз давам -
защо са ми ако не радват топли две очи?
Последния си дъх и нищо във замяна
не искам ... само къс лъчи ...
2.07.2010г.
С.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Мъничко любов не стига
ОтговорИзтриванеако е истинска тя.
Но имаш ли я мила,
Ще притежаваш ти света
Поздравления за готовността да жертваш святи за една жена неща, в името на любовта.
За любовта сме готови на всичко ... не е ли така? Цели империи са рухвали под човешката глупост и самонадеяност, че някой е по-важен от нас самите :)
ОтговорИзтриване