Безцветно

В очите - врязани дълбоки белези -
изпиват всеки цвят от моя ирис,
сочат хоризонта - росни и унесени,
а смъртта им носи тъжен мирис.

И плахо, иззад светлосенки сиви,
потрепва тихо молив върху листа,
драска и разкъсва с думите горчиви
мисълта в домът ми - блудкава, нечиста.

Но в стаята не влиза вече никой,
цветята се превиват в белите саксии,
отпиват жадно мъка - ненаситни,
и чакат свойте нови орисии.

Ах, как светът не беше черен
последно във тревата като ходих боса
и розите не криеха си цветовете
зад рафта, пълен само с проза ...

17.07.2010г.
С.