понеделник, 26 юли 2010 г.

Поспри за малко ...



Поспри за малко, стой - не тръгвай -
неизречени са много мои думи ...
Не ще успея утре да те върна,
затова помни ти нотите между ни.

Поспри за малко, искам да ти кажа:
причината за всичко днес си ти -
за слънчевите дни, кръвта върху паважа,
истините и лъжите ... Моля те, прости!

Поспри за малко - някой те обича,
а може би готов е, дори и да скърби,
мечтите си извечни да почне да отрича
завинаги ... неописуемо - макар и да боли...

Поспри за малко, а сетне ... отиди си.
Това бленуваш нощ и ден, нали?
Щастие щом искаш - тръгвай - намери си,
ще се усмихваш, както никога, дали ...

26.07.2010г.
С.

Няма коментари:

Публикуване на коментар