неделя, 7 август 2016 г.

Разпилени мисли

Разпилени мисли в тишина
събирам, а ръцете ми треперят –
изпускам ги неловко, без вина
се спъвам в тях
по пътя си да те намеря.
Наблюдаваме живота от високо
като от последен ред на кино-зала –
не виждам, сякаш е дълбоко
онова море,
в което съм боляла.
Седя до теб,
искам да съм твоята цигара и тихо,
без да ти горча,
изгубена в очите ти, тогава
мога само да мълча.

07.08.2016 г.
С.

Няма коментари:

Публикуване на коментар