понеделник, 14 декември 2015 г.

Остров Донуса (#4)

 Вечерта, когато Макс ми каза, че иска да му помогна да ме направи щастлива, аз осъзнах, че той е нещастен заради мен. Аз бях човека, който му отнемаше щастието. Той тъгуваше още за баща си, но това, че плачех тайно от него, не му беше опората, която исках да му дам. Разбрах, че двамата трябва да бъдем щастливи поотделно, за да бъдем щастливи и заедно.

Затова се запитах защо аз не съм щастлива. Разбира се едната причина беше загубата на моя другар в живота, другата беше безсилието ми да се справя с мъката си и да се отдам на другия ми любим мъж – Макс. Третата причина беше, че от повече от две години от мен не беше излязла нито една написана дума. Има една мисъл, че най-добрите творци раждат от травмите си. Ако това беше вярно, аз трябваше да съм в златния си век. Противно на това бях в тотална творческа кома. За човек, който е писал цял живот и в крайна сметка е получил вече и признанието, че не е поредния графоман, който сам се величае, ударът от моето мълчание беше жесток.
Цялата вечер след въпроса на Макс не спах. Реших, че за да се справя с новите проблеми – смъртта на съпруга ми, трябва да се хвана за нещо старо, което знам, че ще ме измъкне от дупката, защото винаги е работело добре. Надявах се, че ако пропиша отново, ще успея да стигна до болката си, както никой друг не би успял и така ще я разбера и ще намеря пътя си отново.
Онази вечер започнах отново да мисля за идея за сюжет, като все още не ми се искаше да бъде любовен. Исках да стигна до болката си, не да разказвам за нея.
През последната година отказах няколко покани от приятели да отидем двамата с Макс заедно с тях на почивка. Просто не можех да се насиля да се забавлявам. Принудих се да изпратя сина си на море с едно приятелско семейство, за да не лишавам детето си заради мен от тези емоции. Макс се беше върнал с въшки, но пък много развеселен и черен. Докато чистех гадинките от главата му, той успя в рамките на три часа да ме осведоми за това къде били най-големите и съответно най-хубавите мекици, защо след като си се наял с няколко от тях не трябва веднага да се качваш на гондолата в увеселителния парк до плажа и кои скали да избягвам, за да не си нарежа краката, докато се катеря по тях. За една седмица беше събрал истории за цяла година, с които щеше да спечели много нови приятели в началното училище.
Синът ми беше умен и не ми оставаше друго, освен да се поуча от него.
Ето как реших, че трябва да замина. Въпросът беше къде.
Исках да е някъде наблизо, но пък да е спокойно и някак откъснато от многото хора. Същевременно ми трябваше непознато място, което ще предизвика авантюристичния ми нрав. Трябваше ми място, на което с Емил не сме ходили.
Гърция.
Да. Някой гръцки остров. Включих компютъра и започнах да оглеждам островите, които бяха в по-близък радиус до Атина. Информацията за всички беше обаче, че са прекрасна туристическа дестинация, което означаваше, че нямаше да избягам от хората, а тъкмо обратното. Отказах се да си избирам остров по картата и така започнах да чета наред описанията им в сайт на една туристическа агенция. За една група от острови – Малките Циклади описанието ме впечатли: „Тези малки и красиви острови, част от които са с изградена инфраструктура, са идеална дестинация за тези, които търсят усамотение и спокойствие.“ Веднага можете да се досетите, че това беше мястото за мен. Започнах да отварям информацията за всеки един от островите. Археологически разкопки, праистория, пещери, митология… Това се повтаряше при всички. За един остров от групата – Донуса – обаче имаше най-малко информация. Той именно ми привлече и вниманието. Започнах да търся нещо повече. Все пак колкото и на откъснато от света място исках да отида, не желаех да попадам някъде, където няма вода или пък доктор, в случай че си нарежа краката на някоя скала.
И така – написах „остров Донуса“ в търсачката. Излезе ми сайта на агенцията, който вече бях отворила, още един сайт с точно три реда, в които името му само се споменаваше покрай останалите острови от групата и последната статия на български език беше за Цветан Цветанов, а в контекста имаше някакви „донуси“[1], поради което търсачката ми предложи и този резултат. Останалите резултати бяха на руски и гръцки език. Знам три езика освен матерния ми, но тези два не бяха сред тях. Ясно беше, че ще се ориентирам по снимки. Отворих гръцкия сайт.
Автоматично се включи преводач, който трансформира текста, след като вероятно разпозна IP-то ми като българско. О, чудеса! Благодарение на технологиите, моите общо четири езика не струваха вече нищо. Текста в сайта, след превода му, беше следния:
„Остров Донуса е разположен почти в центъра на Егейско море, между Наксос и Аморгос. Както Донуса е пръснати нарядко населена и няма да получава много посетители, тя е идеална за някои релаксиращи и спокойни ваканции.“
Още тук ми стана забавно и си представих как някой грък е отделил поне един ден, за да постигне този ефект на текста. Продължих да чета:
„Донуса е популярен сред нудистите и тези, които наистина, наистина искам да се махна от всичко това.“
Вече се смеех с широко отворена уста, но се опитвах да не издавам глас, защото Макс спеше в другата стая. Продължих да чета:
„Повечето стаи за Донуса са концентрирани около малък пристанищен град Ставрос. Те също така са склонни да бъдат малко по-скъпо, отколкото може да се очаква за такъв далечен остров.
Донуса може да се стигне само с ферибот, но дори и в разгара на сезона това са сравнително редки. Ако решите Донуса, бъдете готови да останат по-дълго, отколкото сте възнамерявали – ако ветровете вдигам, една или две фериботни пристигания или отклонения могат да бъдат забавени.“
Бъдете готови да останете по-дълго… „Тръгвам веднага!“, помислих си аз.
„Донуса е истински остров без особени туризъм. То се получи малко по-зает по време на активния сезон, но повечето туристи са гърци от континента. Донуса има доста сурова природа, но ако решите да отидете на разходка ще се срещне говеда, кози и овце тук и там. Това е един остров, където можете просто да се отпуснете, или може би да се разходят из природата. Стръмният крайбрежие, хълмовете и сините води са забележителности достатъчно. Донуса е място за слънчеви бани, може би шнорхел малко и като разходки. Това е за него! Носете нещо за четене или защо не се боя!“
Последното изречение не ми стана напълно ясно, но избрах да го приема на доверие. Вече знаех какво искам да направя. Оставаше само да го обсъдя с Макс.



[1] Очевидно имаше правописна грешка в статията.

Няма коментари:

Публикуване на коментар