между слепоочията думите стоят.
Защо е важно? Знае ли се колко
струвам, за да си откупя думичката "смърт".
Не искам да умирам, не ща и да живея вечно,
притрябвали са ми неземните блага,
но искам, чувствам, че ми е потребно
със думи да търгувам. До кога така
все "болка"- та със строфи ще заменям
и от речника като скъперник ще пестя?
За "щастие"- то май ще се събира вечно...
И "самота" си имам. Нека да платя (!)
със нея - бих си взела мъничко "добро",
остане ли ми нещо, ще го дам за "лято".
Но има думи, изографисани с перо
и не за продан са "обичам", "прошка" и когато
някой се опитва тях да продаде,
под веждите ми се събира жлъч безкрайна.
"Не са за всеки! Вий сте зверове!"
Понякога не псувам - моя малка тайна.
Коя съм аз, полага ли ми се мирó...
Често със череши май преяждам.
Тежа ли на кантара, колкото "добро",
коя съм - чак на себе си досаждам.
14.06.2016 г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар