Какво сме ние? Прекъсната окръжност,
на която краищата тихо криволичат,
море без дъно, погледи се търсят,
хоризонтите - и те на нас приличат.
Като в откъснат лист от изписана тетрадка,
думите във нас пак есенно са тъжни,
като деца без дом и петолиние без ноти
и те на самотата не остават длъжни.
Какво е есента без прелетните птици -
отново ние - там и тук,
но ако се превърнеш ти във птица,
аз ще се превърна в твоя юг.
08.11.2015 г.
С.
Няма коментари:
Публикуване на коментар