Сгушени в топлия зимен юрган,
дъхът ми в надежда със твоя се слива,
капчукът прелива във спукан буркан -
предизвиква картина - водопадно-красива.
Така в тъмнината запали ти свещ
и внесе уют във панелния блок.
Но не във романтика, а в крясък зловещ -
осъзнахме поредно, че нямаме ток.
Няма коментари:
Публикуване на коментар