Излях те върху топлия паваж
и ти се изпари със маранята;
просълзих те и получи се меланж
от чувствена дебилност. Прокълната...
Тапата отдавна бях изгубила
и тъй оставаше ме недолюбена;
течността от мен прокапа във тъга
и малко, или много бях сама...
Разочарована изстрадах. И видях -
на кварцовата лампа осъзнах -
менте е тази течност. Зъбобол!
Не открих изпъстрен бандерол...
Няма коментари:
Публикуване на коментар