петък, 19 декември 2008 г.

Без нито лист


Разхождах се във шарена и кичеста гора,
планински ручей ненадейно проромоли,
„Спри се и се вслушай в нашта самота" -
в есенния размисъл едно дърво ми проговори.

„Всички във страданието сме се вкоренили
и отричаме със дървения си инат -
последен лист откъснат - а боли ли -
зимата не ще избяга в своя хлад.

Бързаме, пилеем време, не живеем,
неусетно кръговете се множат във този ствол,
птиците гнездят във нас, но не умеем
да ги приютим като във техен дом.

Така наесен песните замлъкват,
слънцето наказва ни с по-малко топлина
и сетне някои оголени осъмват
без нито лист, без капка светлина..."

И всички тъй живеем във една гора,
притаени в близки, чужди, птици устремени,
зад смеха сезонно секретираме смола -
дори и тези, дето вечно сме зелени.

28.08.08г.
Я.

Няма коментари:

Публикуване на коментар