събота, 27 декември 2008 г.

Антоними

Със дървен крак в съня ми се проплъзна,
"Абордаж!"-изтрака, аз-"На нож!" Прости ми!
Картата във джоба ти бе тъй напразна,
че в дните си със тебе бяхме антоними.

Умрях за себе си, пред тебе може да съм жива;
душата ми е като изгорял фъстък - трошима.
Вземи едно парче - на него дадох друго!
Не виждаш - прогледни! Бълнувам и съм обозрима.

Паднах, влачих се, разкъсах свойте колена;
за да не плача - с ръжЕн очите си извадих.
Неверница, но молех се да сбъдна нова красота,
пред пропаст майка, брат, баща поставих!

На ръба, във стаята, във собствения ми позор
изправих се пред нагорещената бесилка,
ръце разперих - открих необозрим простор,
крачката назад превърнах във засилка ...

26.12.08г.
С.

Няма коментари:

Публикуване на коментар