Прединфарктно

на Л.

Звездите украсиха нощното небе,
вечерта прегърна ни с милувка,
отпих от прегорчивото кафе,
а ти го подслади с открадата целувка.

Потапям се в кафяви дълбини
и заник няма там.
Пещери без край са тези две очи -
себе си за тях ще дам!

Две лица със поглед вплитат
жажда, блян сред две ръце;
неусетно тъй се те усмихват
и забравят за какво ли не...

Шоколадовата свещ проблясва,
пламъкът ме топли, но уви,
твойта длан е тъй неясна,
замъглена от далечните сълзи.

А в тихото мъчение
дъждът вали нагоре,
сърцето прединфарктно бие -
избра ... да бъде твое!

31.12.08г.
С.